Казах ли ти колко добра е тя? Разказах ли ти за нея? Разказах ли ти за жената, която душата ти с памук вади?
Няма да я усетиш. Ще се настани до теб. Ще те пита незначителни въпроси. Лек разговор като перце.Ще те замае и обърка. И взенапно ще бръкне със скоростта на светлината на дъното на душата ти. Ще усетиш леко обождане, но тя ще продължава да ти се усмихва мило и кротко. И ти ще забравиш къде е. Ще забравиш, че трябва да се бориш, че трябва да защитаваш най-ценното си. И ще откриваш пред нея всяка част от себе си парче по парче с лекота. Ще искаш да й даваш всичко каквото поиска само за да чуеш прекрасния й меден глас. Ще даваш, за да я задържиш.
В това време ТЯ ще вади всяко парче от теб, ще те омагьосва, ще те държи в ръцете си и ще те притежава. Ще знае какво да ти каже, за да те умилостиви или за да те ядоса, ще знае как да играе с теб, ще знае къде да те натисне, за да заболи и къде за да се разтопиш от любов. Така тя с памук душата ти вади, скъпи приятелю.

Advertisements