Защо се чувствам така? Сякаш част от мен е излязла навън, разхожда се и не мога да я спра. А само се страхувам за нея. Дали е добре, да не й се случи нещо лошо, дали има кой да се погрижи за нея? Дали ще остане до мен. Или на стуринта ще си тръгне.
Когато е до мен цялото ми същество е в напрежение, всичко в мен бушува и страсти, и страхове, и грехове. Но с присъствието си някак си и ме успокоява, и обезоръжава. Зарежда ме със сила и кураж да се боря. Но ме е страх за нея …

Advertisements