Всички бягаха и се криеха от дъжда.Заставаха и чакаха под някоя стряха като страхливи мишки. Проклинаха късмета си с дъждовното време. Тя крачеше уверено, с високо вдигната глава, под смаяните погледни на мишките. Дъжда не я притесняваше. Напротив. Студените капки успокояваха горещата й кожа. Вътре в нея имаше огън.Този, който се молеше за гръмотевици и порой. Този, който търсеше стихия равна на него.Този, който напираше да излезе и да се покаже. Но беше търпелив.Знаеше, че ще дойде ден, в който ще е навън и няма да е сам. Дъжда спря. Тя се прибра. Съблече мокрите дрехи и стопли тялото си с горещ душ.

Advertisements