Тигрови Скариди с Чесън, Чили и Зехтин

Tags

Image

Необходими Продукти и Подправки:

    • 1 кг – 16/20 Тигрови Скариди
    • 100 грама от най добрия Студено Пресован Зехтин
    • 6 – 8 Скилидки Чесън
    • ½ Чаша Бяло Вино
    • Морска Сол
    • Щипка Кафява Захар
    • Щипка Мащерка
    • Щипка Чер Пипер
    • Чили Паста ( Готова Тай)
    • 2 Капачки Бренди
    • 2 Лимона
 

Взимаме голям тефлонов тиган. Имайте в предвид, че имате нужда от наистина силен котлон/газ. Смачкваме скилидките чесън с плоската страна на ножа върху дъската за да освободят предварително по голямата част от аромата си и ги накълцваме на ситно. Поставяме зехтина и добавяме чесъна и една супена или чаена лъжица Чили паста (зависи колко пикантни ги обичате). След като пастата леко се запържи добавяме скаридите и ги заливаме с бялото вино. Поръсваме със кафявата захар и разбъркваме внимателно за да не разкъсаме или начупим скаридите. Подчертавам – котлонът трябва да е наистина силен, за да може бялото вино да се изпари бързо, а продуктите да добият характерният загар отвън а вътре да останат сочни. Сега е момента да добавим малко морска сол, чер пипер, мащерка и да изстискаме половин лимон. Запържваме още около 30 секунди и фламбираме с брендито. Готови сте.

     Добър Апетит !

Източник:https://mavrov.wordpress.com

Advertisements

С памук душата да ти вадят

Казах ли ти колко добра е тя? Разказах ли ти за нея? Разказах ли ти за жената, която душата ти с памук вади?
Няма да я усетиш. Ще се настани до теб. Ще те пита незначителни въпроси. Лек разговор като перце.Ще те замае и обърка. И взенапно ще бръкне със скоростта на светлината на дъното на душата ти. Ще усетиш леко обождане, но тя ще продължава да ти се усмихва мило и кротко. И ти ще забравиш къде е. Ще забравиш, че трябва да се бориш, че трябва да защитаваш най-ценното си. И ще откриваш пред нея всяка част от себе си парче по парче с лекота. Ще искаш да й даваш всичко каквото поиска само за да чуеш прекрасния й меден глас. Ще даваш, за да я задържиш.
В това време ТЯ ще вади всяко парче от теб, ще те омагьосва, ще те държи в ръцете си и ще те притежава. Ще знае какво да ти каже, за да те умилостиви или за да те ядоса, ще знае как да играе с теб, ще знае къде да те натисне, за да заболи и къде за да се разтопиш от любов. Така тя с памук душата ти вади, скъпи приятелю.

Бягай от мен …

Бягай от мен, видиш ли ме бягай. Способна съм, да! Способна съм да ти покажа това, което винаги си търсил. Да потъваш в мен и да се забравяш. Омагьосвам те с един поглед, с една дума, с един жест. Всяка дума е премерена и на място, нали ? Не е случайно. Не е случайно, че те усещам. Не е случайно, че ти се обаждам в момента, в който мислиш за мен. Не е случайно, че казваме едни и същи думи едновременно или че мога да ти допълня изречнието. Преди всичко те познавам, за да знам във всеки един момент какво чувстваш, къде си , за какво мислиш дори и да си на хиляди километри от мен или съвсем близо. Ще те настигна. Ще взема твоята същност, ще я направя по-добра, ще я използвам, ще ти покажа красивата страна, ще ти покажа неща, които си мислил, че не би направил и ще ти харесат. Ще те опозная толкова добре, че да ти покажа неща от теб, за които ти дори и не подозираш. Ще стигна до онази твоя дълбока частица, за да ти покажа на какво си способен и колко далеч можеш да стигнеш.

Бягай от мен, видиш ли ме бягай колкото ти сили държат, защото настигна ли те ще разбъркам в теб, ще ти взема най-ценото и ще си отида без да разбереш как е станало дори !

Тъмен разкош – сладко

ПРОДУКТИ
1,5 ч.ч. брашно
1 ч.ч. захар
1 ч.л. сода за хляб
2 с.ч. какао
1 с.л. канела
1 ванилия
0,5 ч.ч. олио
1 кофичка кисело мляко

Бъркаме на сухо първите продукти, след което добавяме олиото и киселото мляко, в което сме угасили содата за хляб. Изсипваме сместа в намазана тава с олио и посипана с брашно и печем на 200 градуса около 30 мин . След това поръсваме с пудра захар. 🙂 Снимка не мога да покажа, защото кейка беше изяден докато взема фотоапарата. 🙂

Тя е самодива

Защо се чувствам така? Сякаш част от мен е излязла навън, разхожда се и не мога да я спра. А само се страхувам за нея. Дали е добре, да не й се случи нещо лошо, дали има кой да се погрижи за нея? Дали ще остане до мен. Или на стуринта ще си тръгне.
Когато е до мен цялото ми същество е в напрежение, всичко в мен бушува и страсти, и страхове, и грехове. Но с присъствието си някак си и ме успокоява, и обезоръжава. Зарежда ме със сила и кураж да се боря. Но ме е страх за нея …

Шепа спомен

I`m not spellbound … това лято беше малко по-различно.Малко по-студено. Малко по-тъжно. Малко красиво. От всичко по малко. Намерих нови места, но изгубих стари. Видях стари приятели, но изгубих други. Не беше като предното лято.Но само лятото беше достатъчно, за да е щастливо. ЗА първи път ходих на палатки. И вече знам как се разпъва палатка. За първи път ходих и на пикник и беше много хубаво. Намерихме си рок клубче, което е мн приятно местенце.За първи път отидохме на Серената и няколко пъти беше затворена. Ходих до Созопол много красиво градче.Ако имам възможност ще отида за по-дълго пак.Кубо беше мястото, където направих хубавия си тен в приятна компания заедно с моята съквартирантка. Мястото е много отпускащо и релаксиращо. За съжаление .. лятото си отива. Но запазвам един слънчев лъч, шепа пясък, малко морска вода и една мидичка в сърцето си, за да доживея до другото лято.


С усмивка на дете
аз те помня и днес
и в моето сърце
мястото е за теб.
Загубих те преди,
но сега ме боли,
рискувах и простих,
но все още си ти.

Споделени,
променихме света
Разделени,
с теб убихме смеха.
не остана
нищо дето сега
да живее в нас,
да рисува мечти.

Уморени
пак се връщаме там
да намерим
част от себе си.
Знам,
ще остане
тази болка във нас
и ще пари
знам.
Ще пари.

Аз не съм дете,
но рисувам цветя
слагам в тях и теб,
ти за мен си света.
Плаках и мечтах.
Бях безкрайно сама.
Исках да простя,
но избрах да мълча.

Уморени
търсим пак любовта
да поправим
всека грешна следа
и да пазим
всичко дето за нас
да рисува пак,
да ни дава живот.

Как се крием
зад дебели стени
да изтрием
всички тези следи
дето давят
пак очите в сълзи
и ще пари
знам.
Ще пари.

Тичах-не успях.
Бързах-закъснях.
и без теб живея без сърце
С поглед на дете с ледено сърце
рисувам аз нашите цветя.

Споделени,
променихме света
Разделени,
с теб убихме смеха.
не остана
нищо дето сега
да живее в нас,
да рисува мечти.

Как се крием
зад дебели стени
да изтрием
всички тези следи
дето давят
пак очите в сълзи
и ще пари
знам.
Ще пари.

Студени капки дъжд …

Всички бягаха и се криеха от дъжда.Заставаха и чакаха под някоя стряха като страхливи мишки. Проклинаха късмета си с дъждовното време. Тя крачеше уверено, с високо вдигната глава, под смаяните погледни на мишките. Дъжда не я притесняваше. Напротив. Студените капки успокояваха горещата й кожа. Вътре в нея имаше огън.Този, който се молеше за гръмотевици и порой. Този, който търсеше стихия равна на него.Този, който напираше да излезе и да се покаже. Но беше търпелив.Знаеше, че ще дойде ден, в който ще е навън и няма да е сам. Дъжда спря. Тя се прибра. Съблече мокрите дрехи и стопли тялото си с горещ душ.