Feeds:
Posts
Comments

-Любовта свърши. И сега ме търсиш сякаш съм жива вода. Сега се сети. Сега ли осъзна. Загуби ли нещо. И защо го търсиш при мен. Как очакваш да реагирам. Как да се върна назад, като аз и ти и всички знаят, че нищо няма да се промени. Ти ще си същата като преди. Защо сега си различна? Защо си по-добра, защо си по-мила?

-Защото те нямам.Защото човек иска това, което няма. И когато знам отново, че си мой ще е същото. Ти защо забрави какво беше в началото? Защо забрави онези трепети? Сякаш бях твоя вече, видя ли и аз имам свобода, дишах навън без ти да следиш това. Исках те, но те исках защото те харесвах, не защото имах нужда от теб. Не исках да е по задължение или график, да се виждаме защото трябва .. а защото го искаме ! Защото нямаме търпение да се видим. Не да се питаме това любов ли е и ти ли си за мен .. къде си , защо си … Не исках да губим тръпката. Толкова се борих за теб и какви глупости правех и накрая просто толкова лесно да е всичко. Това ли е ? Естествено, че сега ще искам да те имам отново, защото ти бягаш и аз те искам !

Питаш ли се, защо го правя? В късна нощ, задаваш ли хиляди въпроси на тишината? Развиваш ли теории, успяваш ли да ме разгадаеш? Сигурна ли си, в това което съм? Вярваш ли ми? вярваш ли на мен, онзи който те кара да боли, онзи който свива сърцето ти? Играя си с твоята психика, знам и как ще реагираш. Но може и да съм този който е объркан всъщност. Да съм този, който не знае какво иска. Може да го правя нарочно. А може би днес знам какво искам, но утре да е вече друго. Може да съм наранен от теб, може да се опитвам да те наранявам.Може да ме боли, може да ми е все едно. Може да съм преиграл за преди, може да искам да знам дали си струва, да знам дали ще се бориш за мен.
А може и да ми е безразлично …

I have a dream

Всяко чудо за 3 дена. А и за колко да бъде. Хубавите неща свършват бързо. Идват и докато се усетиш, те вече са си заминали. Отначало не вярваш, дърпаш се и казваш “аз не вярвам на хубавото” и в мига в който се убедиш ” Уау, то може  да същестува” . И идва доказателство, че не е така. И това е кръговрат. След това идва , за да те убеди в противното и да разбие пак мечтите ти.
Вярваш ли му ?

А ти понякога сещай се за мен … не, не искам разговори, не не искам клиширани смс “как си”. Искам да знам, че се сещаш за мен… с добро. Искам да знам, че онова време ти липсва.Искам да знам, че нищо не е било напразно, нищо не е било измислено. Когато вдигаш чаша спомняй си смехът ни заедно, спомняй си поводите. Когато чуеш някоя песен, спомняй си купоните на които бяхме заедно. Не помни лошото.Забрави го сякаш не е съществувало. И ако сега имаш друг живот, ако сега държиш на други .. това не е лошо, човек се развива, той продължава. Не искам да ме търсиш, искам когато се видим , да видя блясъка в очите ни, че се познаваме и че сме изживяли част от живота си заедно, че не трябва , а имаме желание да си разкажем за сега .. за преди .. и за някога. Приятел не е този който ти бърше сълзите, а този който не те кара да плачеш …

Blue Kiss for you :)

ssh H-204
login as : Root
root@H-204’s password:
Welcome to reality world, baby ! =)
root@h-204/# Make coffee && install 4 admins + tables + “razdumki” && play ” Po vsqko vreme”
root@h-204 /# name ” Ni na zanimavaite s glyposti. Only pokani za bira, more i plaj, djakyzi i dr glezotii =)”
root@h-204 #PS:  ” Takiva dylgi kone(Longhorn ~Vista) ni obichame, vyrjete si gi “
root@h-204 #locate “anybody repair wi-fi anteni” don`t adm

Казват, че не си забравял … но забавяш. Казват, че не те боляло … но познаваш болката.Казват, че си обичал … но имаш сили. Имаш сили да ме съкрушиш, имаш сили да ме връщаш в Ада и в Рая. И ми подаряваш всеки ден къстче спомен … нашепваш ми каква бях и каква съм сега.

Теодора Върни ми

Все едно някой е живял във мен,
но сега в този дом всички вещи са излишни и самотни.
Все едно днес съм изоставен град,
с улици покрити с прах,
и не мога да те видя как вършиш по тях.

Лъжа се щом е тихо,
плаша се да не свикна,
че е нормално и без теб да живея вече,
плаша се щом не плача,
плаша че забравям как съм държала любовта без да осъзнавам .
Върни ми,Върни ми живота с теб Върни ми,
Върни ми,Върни ми любов с твойто име.

Все едно устните ми нямат вкус
и очите нямат цвят,
и сърцето е на тясно на чуждо място
все едно времето пропуска мен всичко е преди и след
имах или те нямах днес е все едно.

Каквото и да напиша ще е глупаво …
Срещнах родителите ти малко преди Коледа и търсеха подаръци …
Някъде пишеше, че душите не обичали близките им да плачат за тях, защото ги натъжавали и това ги връщало на Земята … За това и някои племена се радват за края, така душата се е измъквала от гадния свят .. от ада.
Бъди щастлива там, където си …

Не ме буди.Остави ме в лъжа. Костваше ми мн усилия да съм студена. Хиляда забрани, хиляда правила, хиляди болки и разкъсвания. Скрий се, не е достатъчно да си далеч, скрий следите си .. скрий себе си от мен. Накарай света да не говори за теб, накарай предметите да не напомнят за теб, накарай красотата да не изглежда като теб . Избягай ти от мен, защото аз бягам, но все теб срещам. Аз ще живея живота си и ще сложа маска, така че и аз да не се позная. Може би един ден и ти да не ме познаеш… тогава когато и  парливият вкус на силно питие няма да е достатъчно силен.

Мммм дяволска жена ! Играе с мен, и аз знам , но продължавам! Обсебва ме всеки път, прави ме различен и губя самоконтрол! Губя себе си !Един път е груба и ужастна,  в момента в който прекали и ми дигне нервите .. става мила и добра .. дяволска … Изпробва всеки нерв , изпробва всеки мускул как ще реагира. Играе по тънкия лед сякаш цял живот е живяла там .. на ръба. Мразя я ! Мразя смеха й .. мразя усмивката й … мразя когато иска нещо от мен , мразя я дори когато е далеч … дяволска. Вчера бе усмихната, добра и мила сякаш света беше от нея сътворен … днес беше способна да отвори АДа за света ! Очите й .. цветята изсъхваха, само розите сякаш роса ги бе погалила … можеше да накара и папата да продаде душата си … дяволска ви казвам ..

“Жива съм и не съм,
цяла съм и не съм,
Друга съм и не съм,
чужда съм и не съм..”
“Не ме боли .. освен в неделите
на празниците ми
и в останалите дни .. не ме боли”
“Шепна думите,които нежно той ми казваше
гледам те така в очите както той ме гледаше,
а това любов не е….”
“Аз пропускам да те целувам
ти допускаш че има друг ..
-Не се прави, че ме обичаш ..
сама решаваш..”
“В тълпа от непознати го познах,
и се обърнах , защо не го подминах,
а се спрях, защо изтръпнах..”
“Но аз вече, аз вече нямам какво да губя!
… аз, аз не ставам за обичане!!”

« Newer Posts - Older Posts »