НЕ!Не е изгубил листчето с телефона ти , не не го е изтрил по погрешка. НЕ, не е твърде зает и да няма време да набере телефона или да ти прати смс. Не, не е попаднал в черна дупка без обхват. И не … не е в твърде голяма депресия от предната си връзка , в емоционална дупка , страх от обвързване .. бла бла още лъжи има ли ? По дяволите … ако иска да те намери светът ще обърне, ще рови в указателя (нищо че има 23 жени с твоето име) , ще пита приятели, ще чака всеки ден, там където те е видял за първи път с надеждата да те види отново. Ще си спомни всяка дума къде ходиш за да провери. ДА! Ще тича след теб … всичко друго са оправдания на нежеланието. Ако не те вижда със седмици .. не е защото е зает, а защото просто не иска.Ако не ти се обажда със дни то е защото не иска и няма нужда ! Няма да помогне да го питате какво има към вас. Любовта не се пита любов ли си ? Тя просто си е там. Тя има желанието да се бори с всичко и всички. Има силата да премести планини и няма да брои кой е наред да се обажда. То просто ще се случва , няма да се съмнявате и ще го знаете.
Само че като я намерите … драснете един ред … да знам че любовта не е просто хубав мит !
Той не си пада по теб!
October 11, 2009 by justawoman



е, добре, може и наистина да не те харесва, но ако е стеснителен, ако е на принципа ” хайде сега тя да ми покаже, че ме иска.. “, ако не знае какво да ти каже..
и пак – ако хората казваха това, което мислят, нямаше да чакаш някой да ти се обади, защото просто този някой не ти е казал, че ще звънне или ако е достатъчно добър може и да каже, че няма да се получи нищо..
и не разбирам защо ” ще ти звънна ” е по-популярно отколкото ” чао “..
Няма такова нещо като стеснителен , няма такова нещо като не се е сетил … просто има “той не иска достатъчно силно ” .. next следващият ще иска по-силно !
До къде достига търпението на един мъж? Колко може да понесе?
Понякога просто намираме оправдания за това, че човекът, към когото/която изпитваме чувства не отговаря по начина, по който бихме искали. Може би на определен етап това ни помага – да се подготвим за приемането на истината, за да притъпим болката, за да избягаме в измисления си свят…
Така или иначе… идва и мига, в който трябва да се изправим пред истината. Той/тя не ни обича. Не се интересува от нас. Не се пита къде си, какво те вълнува, дали си добре…
Това не е единствения проблем. Да се чувстваш отхвърлен/а те кара да се затвориш в себе си. Да загубиш перспективата. Да загубиш надеждата. Да загубиш вярата в хората, които ти казват, че те обичат. Да повярваш, че любовта е само “мит”; приказка, за която си мечтаеш нощем в студеното легло.
Тогава… тогава трябва да намериш сили да се изправиш и да продължиш. Да намериш надежда и да съумееш отново да се довериш. Да, може пак да заболи, но знаеш, че живееш; че след 40 г. поглеждайки назад няма да съжаляваш, защото си опитал/а. Няма да се питаш: Какво би било ако…?
Не, не е загубил/а номера ти…