Не исках в блога си да казвам нещата толкова директно, но сега просто ще ги оставя да се леят:
Била съм на твое място и знам колко болеше. Тя бе по-добра от мен. Бе по-красива. Не ме болеше, че той може да се върне при нея .. болеше ме от това което усещах. Усещах болката с всяка дума, с която разказваше. Болеше ме за всяка случка и снимка .. и ревнувах от красивото им минало, сякаш слушах разказ за най-романтичният филм .. но с тъжен край. Не можех да му помогна да я има пак, можех да чакам някой ден да я заместя “…как да те обичам след истинската ти …?!” бе толкова трудно .. да не се сравнявам с нея, бе толкова трудно да дам нещо друго , което тя нямаше , бе толкова трудно .. Виждах в очите на другите, как ме сравняваха, някои ме одобряваха, но си спомняха за онези времена … разчитах го в техните лица. Разчитах го в песните от тяхното време. Ах… от снимки как боли… не можеш да знаеш. Красивите и усмихнати лица бяха едно .. но да четеш онези пиперливи думи толкова болеше … ти нямаш това .. ти не виждаш това..
Ти просто ”искаш” да е твое … каишка купи ли си ? Не може да имаш любов насила. Трябва да имаш търпение да я получиш. Тя не е твое право. Тя е негово .. ще ти я даде, ако заслужиш. Колко наивна си … със заплахи ли ще спечелиш? Любов ли просиш .. не ти ли е обидно? Любовта се дава .. от желание, не на сила ! Любовта няма забрани, няма въпроси.Тя се знае!Тя се усеща! Тя не иска доказателства. Коя си ти, за да се държиш като господарка?! Какво си сътворила, за да го имаш ? Какво си дала? Завиждаш на щастието, че някой може да има нормални отношения, а ти не си успяла ? .. знаеш ли, аз съм тази , която трябва да ти завижда. Аз съм тази в страни . А ти си там. Ти трябва да си силната, а аз слабата. Защо е обратното? На мен ми липсват всички приятели и емоции, които оставих. Нямаш си и на идея колко много. Сега са твои! Не бъди алчна ! Бъди на място.
Живота си някакси просто продължава… не зависимо дали си там или не …
