-Любовта свърши. И сега ме търсиш сякаш съм жива вода. Сега се сети. Сега ли осъзна. Загуби ли нещо. И защо го търсиш при мен. Как очакваш да реагирам. Как да се върна назад, като аз и ти и всички знаят, че нищо няма да се промени. Ти ще си същата като преди. Защо сега си различна? Защо си по-добра, защо си по-мила?
-Защото те нямам.Защото човек иска това, което няма. И когато знам отново, че си мой ще е същото. Ти защо забрави какво беше в началото? Защо забрави онези трепети? Сякаш бях твоя вече, видя ли и аз имам свобода, дишах навън без ти да следиш това. Исках те, но те исках защото те харесвах, не защото имах нужда от теб. Не исках да е по задължение или график, да се виждаме защото трябва .. а защото го искаме ! Защото нямаме търпение да се видим. Не да се питаме това любов ли е и ти ли си за мен .. къде си , защо си … Не исках да губим тръпката. Толкова се борих за теб и какви глупости правех и накрая просто толкова лесно да е всичко. Това ли е ? Естествено, че сега ще искам да те имам отново, защото ти бягаш и аз те искам !
