I have nothing …

Държеше ме за ръка и вървяхме по улицата. Тя се смееше като дете и беше усмихната до уши. Видимо се радваше на нощта… на мен. Беше толкова ентусиазирана. Говореше ми бързо и превъзбудено.Много от думите й не чувах. В главата ми се въртяха други мисли, които се блъскаха една в друга.Бях доста далеч в мислите си. Не знам дали тя виждаше това. Дали го усещаше. Дали го знаеше.Не ми пречеше. Радвах се, че тя е щастлива, но аз не бях.Не беше до сърцето ми.Не го караше да препуска лудо. Сякаш бяхме разделени през прозорец. Виждах я, но не усещах нищо. Минахме покрай музикант,  който свиреше на улицата.Милата, разплака се от умиление.Стана ми жално за нея. Тя беше изпълнена с топли чувства, че чак преливаше, а моето сърце беше каменно.Чудя се какъв ли зид съм изградил та е непробиваем.

И сега стоя на перваза.В една ръка имам поредната угарка от цигара, в другата силно питие, което не отнася болката далеч. Сега мислите са за НЕЯ. Аз я нараних. Сега е далеч. Сега не се усмихва. Сега не ми се радва. Сега не иска да ме види … Сега само аз копнея за нея.

Приказка за лошата дума

Закачило се едно мече в гъсти храсти-трънки. Минал един дървар. Извадил мечето от трънака.

Видяла го мечката. Рекла му:
- Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли да станем другари?
- Че знам ли?
- Защо бе, човече?
- Ех, как да ти кажа Мецо… ”На мечка вяра да нямаш” казва народа Ама всички мечки не са такива, я!

Мечката отговорила:
- То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора.

Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла:
- Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
- Не се ядосвай, Мецано отговорил дърварят. – Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.

Домъчняло на мечката. Рекла му:
- Вземи брадвата и ме удари по главата.

Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.
- По-силно, по-силно! – рекла мечката.

Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не рекла.
Дърварят си отишъл.

Минали години. Веднъж дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
- Какво стана, Мецо, с раната?
- Коя рана? – попитала мечката.
- Дето те ударих по главата.
- Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Но думата, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя.

Питаш ме защо със сълзи се смея …

Всеки ден съм силна. Всеки ден се усмихвам напук.Всеки път гоня мисълта,  която се блъска в мен. Всеки път затварям очи , за да прогоня картини от миналото. Питаш ме защо се смея бурно и сълзи потичат. Защото не им давам да потекат по друга причина. Нямам право да съм нещастна.Имам всичко! Не лъжа. Аз просто се уча, да съм щастлива, с това което имам.  Защото имам много. Имам много от теб, имам много от други. И го знам. И съм благодарна. Може би не си личи. Може би не го правя по начин, който трябва и е общоприет. Но аз имам очи, за това и го виждам.Оценявам го.Наистина.
Но, по дяволите, защо ме гони тази черна сянка ?!

Едно такова вироглаво на баир. Козирог

-Черно.
-Не,бяло е!
-Виж го пак.
-Гледам го .. бяло е!
-Пада ти светлина в очите, черно е.
-По дяволите, бяло е , никаква светлина не ми пада!
-Не го виждаш добре.
-Виждам го идеално!!!
-Няма да спорим.
-huh …
Затваря вратата пред носа ти , така както би затворил и прочетена книга.Ще те накаже с мълчание.Ледът е студен.Има някакви признаци.Това тук е лишено и от това.Пълно безразличие. Няма да го стреснат нито виковете, нито тръшкането на врати, нито сълзите или молбите.Може да стане и по-зле. Имаш право да сгрешиш … но при друг човек.Лоялност… хубаво е да знаеш тази дума.Пък и е прав. Ако не си човек на място, малодушен, несериозен, без цели .. за къде си тръгнал?Стой си у вас или поне по-далеч от него.

Малка гаричка “НеВяра”

… докато чаках .. някой преплиташе ръката си с нечия, но това не беше моята. Някой прегръщаше силно и развълнувано, но не бях аз в прегръдките. Някой целуваше страстно и с желание, но моите устни бяха студени.Две очи се радваха на алено червена роза, а моите завиждаха.Други се криеха в тъмното чакайки, също като мен и любопитно разглеждаха нощта, но не чакаха мен.Усмихвах се, а хората идваха и си заминаваха .. като влакове през малка гара.Но на мен си ми харесваше да съм малката гаричка, която любопитно разглеждаше светът, който минава покрай нея.Те бързаха, а аз си стоях .. може би с векове.

НеВяра

Беше краят на уличката.Трябваше да пресека.Светофара светеше зелено. И аз се спрях и се зачудих.И като премина на къде отивам? Исках ли да премина? Светофара светна червено. Обърнах се надясно и видях знак “Забранено влизането”. Усетих се, че стоя и до знак-а СТОП. Нямаше да се върна назад.Но усещах, че пресека ли уличката ще направя решение. Решение, в което не бях сигурна.И се зачаках .. да пресека с някой, който е взел решението.

Той не си пада по теб!

НЕ!Не е изгубил листчето с телефона ти , не не го е изтрил по погрешка. НЕ, не е твърде зает и да няма време да набере телефона или да ти прати смс. Не, не е попаднал в черна дупка без обхват. И не … не е в твърде голяма депресия от предната си връзка , в емоционална дупка , страх от обвързване .. бла бла още лъжи има ли ? По дяволите … ако иска да те намери светът ще обърне, ще рови в указателя (нищо че има 23 жени с твоето име) , ще пита приятели, ще чака всеки ден, там където те е видял за първи път с надеждата да те види отново. Ще си спомни всяка дума къде ходиш за да провери. ДА! Ще тича след теб … всичко друго са оправдания на нежеланието. Ако не те вижда със седмици .. не е защото е зает, а защото просто не иска.Ако не ти се обажда със дни то е защото не иска и няма нужда ! Няма да помогне да го питате какво има към вас. Любовта не се пита любов ли си ? Тя просто си е там. Тя има желанието да се бори с всичко и всички. Има силата да премести планини и няма да брои кой е наред да се обажда. То просто ще се случва , няма да се съмнявате и ще го знаете.
Само че като я намерите … драснете един ред … да знам че любовта не е просто хубав мит !

Между Огън и Лед

I belong to you … Усмивка. Топла вечер. Топла прегръдка.Червен до жарко залез. Вълни. Тихи малки вълни. Красота и спокойствие. Нежност и топлина ….
Don`t speak … Последен автобус.Дъжд. Студена нощ.Тя слезе и закрачи сама в тази тъмнина. Но само вятърът я посрещна. Само той я прегърна. Само той бе до нея. Обърна се да се върне към своя стар път. И отново само вятърът беше този, който я спираше. Капките протестираха. Улиците бяха празни, а нощта все по-студена Последеният автобус си бе заминал. А пътят си сега го избираше сама.

Само чувство …

I`m spellbound … омагьосана от емоцията, от топлината, от безгрижието на лятото.ДА! за него ще разкажа. Ако тръгнем по времевата пътека, ще открием красивият джулай. Топла нощ, море, червено утрино слънце, което се събужда, топла вода, усмивки и нетърпение. Да посрещнем изгрева. Да чуем мелодии от близкото корабче.Да бъдем заедно. Да съм уморена и щастлива. Да отида на работа свежа и готова за живот. Да отидем до Дружба .. да решим да се върнем с такси  и накрая да останем до сутринта. Там на плажа. С първа част забава и асоциации и втора част посрещане на утрото. Да усещаме свободата. Морският полъх, шумът на вълните и звездите, които ни блестят.За да се приберем отново уморени.
ДА уважим рожденници, да лудуваме в танци, да заспим на едно легло =). Да вкусим от нощните дискотеки. Да чуем любимите си ретро песни, с любимите си приятели и с танци до зори. Да отидем в Престол в 22:30 и кухнята да е затворила, но да открием панираните миди в Чевермето с прекрасната музика през деня. Цаца и бира  понякога в рибарска среща, друг път някъде  другаде. На street кафето да пием коктейли и слушаме шума на вълните. Да отида на море без дънки ! с Радо .. все още не мога да повярвам! и да имам пухкаво бяло шотланско коте ръчна изработка Да направя цели две фотосесии. Да изляза с компанията от миналото лято и да се видя с тях. Да направя годинка от както хванах букета и през цялтото време да не се дам на никой ‘;). Няма да забравя ходенето за риба, излизането по бащински по капанчетата, шопинга с майка, шопинга със Симона, Стеф, абсурдните вечерите по съквартирански, излизането в Добрич по съученически , големите компания и Бакардиииии . Може би една от най-големите емоции. Ходенето до Златни. Вечерта, в която валеше, в която ни оставиха на Панорама .. но със Стеф вярвахме, че това е нашата вечер! Изкарването й на плажа до 6, с почерпка кафе от съквартиранта Дон Корлеоне . Благодаря и на любезния Dj Kiril  за изтърпяването на моето мяучене и за приятните емоции, и дуети, и помощта, както и на персонала за обслужването. Разходката до Кранево и мечтаното тату;до Албена и бижуто Sunbaby. Почивката до Слънчев бряг. Ще се върна малко назад в първата ми слънчева солидна баня. Хотел Астория и нашата почивка със Симона като две принцеси. И нека се завърнем в последните дни . Близките срещи със спасителите. Невероятното корабче с рок музика, люлеещо, слънцето те гали и едно коти се умилква и глези…
До снощи … най-доброто ни изпълнение със Стеф на Spellbound. С което закрихме сезона на лятото … I`m spellbound

Monster

Този път няма да се върнеш, нали ?Бях прекалено груб. Писна ти от мен, нали? Не можеш повече да се бориш за това чудовище. Виждам болката в очите ти. Макар и да не искаш да се предадеш, си уморена. Уморена да прощаваш, да търсиш доброто в мен, да се бориш със студенината, която срещаш от мен.Тръгвай ! Спаси се! Не ти трябва такъв като мен. Не заслужаваш, да плачеш. Не заслужаваш такова наказание ! Срутвах света ти , подлагах те на изпитания, които и сам нямаше да мога да издържа, оставях те сама, виждах нуждата ти , но я игнорирах. Страх ме беше да съм зависим от теб, страх ме беше да ти покажа душата си, тя ми е единственото, което имам. Но сега, когато ти си тръгна, боли.Боли много. Много повече от това да си изгубя душата … защото в душата и сърцето ми беше Ти.