Не обичам новите неща, мразя и всичко да си стои на едно място. Обичам старите неща. Мразя да ги губя.За това ги оствям така, както са си били. И си тръгвам. Не се връщам, за да не си спомням. Нямам сили да ги изтрия. Няма, няма да се връщам .. аз знам, че са там. Ще остана с илюзията, че един ден ще се върна и всичко ще си е там …
Нищо не се връща същото !
Бяхме момчета 16 – годишни, и аз и ти;
Бяха мечтите ни розово – сини, и до зори
Мечтаехме заедно как ще се втурнем в живота свой,
Пълни с надежди, готови на всичко, дори и на бой.
После в живота ни странно се стече, и аз и ти
Тръгнахме вече в различни пътеки, помниш нали?
Срещи незнайни и все по – случайни имахме с теб,
Всеки прегърнал своето щастие бяга напред.
Нямаме време, време дори
Да се погледнем честно в очи
И да си кажем :”хей как така,
Нали живеем врата до врата!”
Моят прозорец гледа към двора, където днес
Децата откриват света както някога ние със теб
Всичко ли пак така се повтаря? Да или не?
Искам да викна така че да чуят за миг поне.
А имахме време,време за всичко
А вече със тебе сме много различни…
… да, аз съм QNa от QNia била ли съм радостна?!.. направила ли съм някого радостен/а?! …
Да, мен. =]
Тъмни сенки по змийска кожа …
Тя е там … и наблюдава …
Хммм .. не ми убивай мечтата, виж колкото е идеално всичко. И само се подрежда.
Аз ще те доизмисля.Специализирах се в това. =) Мхм .. ти само си мълчи.
Ти ще бъдеш моя идол. Мхм :) , не е трудно.
Ето го .. там на вратата. Влиза с целият си блясък. Няма как да не го забележиш .. или поне той ще
направи така,че всички да го забележат. Изглежда като от списание. Прическа, лице .. костюм , маниери.
Къде мислиш, че ще седне, ако не на трона си. Може да наблюдава всички от там. И да набележи жертвата си. Нищо не му
коства.Господин- Перфектен. И да .. в доста области, той си е такъв. Природа му е.
Той е в своето царство в момента. По-добре не го изкарвайте от там, ако(if) искате да виждате Лъва, в противен случей (else) ще видите котето.
Телефона му звъни. Не, никой не прави зайчета. Телефона му е с огледално покритие, .. и да идва от него.
Приятел го вика за помощ, защото не може да се разбере с охраната. Няма проблем. Той е там. Не .. да не
мислите, че е защото този човек му е приятел?! Просто Ви превъзхожда и командва парада, той трябва да
е героя. Влиза в огън .. той е най-силният. Но пък какво ни интересува нас, защо го прави. Въпроса е , че го прави нали ?
На най-добрият му приятел му провървя. Стана известен. Много влиятелна личност. Навсякъде, където отиде вип личност, голяма клечка. Нашето лъвче, замря. Много обичаше приятеля си. И двамата много се имаха, но не беше същото. Промени се лъвчето, не беше вече онзи спокоен Лъв в царството си. Стана арогантен, неспокоен, нервен. Посивя му гривата.
Много негови приятели се питаха, къде е онзи човек, който познавахме, живота го промени.
Не го промени живота, а дойде от неговата природа.
И все пак това Лъвче ще помнят докрай с най-добри чувства, но той е вече спомен за приятелите си.
-Извинявай .. но ще спреш ли да страдаш за секунда.Искам да ти задам няколко въпроса.Какво намираш толкова в него? Той е най-егоистичното самодоволно копеле, което познавам.
-Той е силен.
-Не,не е. Той е обвивка.Отвътре е мекотело. Е,да, с най-здравата черупка от вън.Но какво, трябва ти стена, в която да си разбиваш главата ли?
-Искам да стигна до него, да вляза вътре.
-Нали ти е ясно, че няма да ти се подари. Коя си ти? Че да го заслужаваш? Коя си ти да ти се довери?
-Тази, която никога няма да го предаде.
-Защо си мислиш, че той изобщо знае какво значи думата обичам? Защо си мислиш че може да се държи с теб по друг, различен начин?
-Защото го усещам … защото го чувствам.
-Колко мислиш, че ще издържиш?
-Много! Силна съм. Аз съм като него. … Но за всички останали.
-Давай,момиче, имаш тогава още стени да трошиш с главата си ! Един ден или ще ги преудолееш , или ще издъхнеш …
Не давай обещания, които няма да изпълниш. Не давай извинения , които не мислиш. Не давай обяснения, когато са излишни. Не давай надежди, когато няма бъдеще. Не давай честта си, когато ще я потъпчеш. Не давай гордостта си, когато я няма.
Не давай ”да”-то си , когато сърцето ти го няма.
Разкажи да ти разкажа за живота досега.
Ти се хвалиш аз се хваля пак познатата лъжа…
Нека пак да се излъжем че ще си звъним
Хмм .. внимавай какво си пожелаваш … и преди да си го пожелаеш , питай се дали си сигурен,че го искаш . Хубав съвет. Стига да ти дойде на ум за него навреме. Сделка с Дявола. Лошото е че Аз така си го измислих, аз така го пожелах. И аз така го имах. И няма връщане назад. И все пак Дяволе, благодаря ти. Жалко че нищо няма да остане,
а колко мразя да е празно …
Можеш ли да слезеш в ада заради мен,можеш ли да усетиш огъня по ръцете ми,болката в тялото ми,ужаса в очите ми?Можеш ли да продължиш да вярваш в мен,когато аз вече отдавна съм спряла…?Можеш ли да ми подадеш ръка и да хванеш моята?Можеш ли да изпиеш сълзите ми с целувки,можеш ли да ме прегърнеш силно и да не ме пуснеш?Можеш ли когато ти кажа боли ме,да дойдеш и просто да бъдеш до мен?Можеш ли винаги да ми казваш истината,дори тогава,когато не искам да я чуя?Можеш ли да ме накараш да повярвам в теб когато не мога да повярвам в себе си?Можеш ли да чуеш гласа на душата ми,когато аз самата съм спряла да го чувам?Можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят?Можеш ли да ме обичаш в един живот изпълнен с омраза?Можеш ли да ми покажеш щастие тук и сега?Можеш ли да понесеш любовта ми и желанието ми да ти дам всичко без да се уплашиш,без да избягаш?Искам това,което е в душата ти,а не тялото ти.Искам погледа ти,а не очите ти,искам гласа ти,а не устните ти,искам теб,а не принцът за които се мислиш!
