Черен Списък

…  и ти като тях си неблагодарен.

… but I don`t have one

Това, което ми направи впечатление

Това, което ми направи впечатление.Когато удари 12:00 всички се втурват да чиститят. Всички прегръщат телефоните молейки се смс да пристигне или да се осъществи тел. разговор.Или да влезят във фейсбук и да чиститят. Всички се вкопчват в онези парчета ламарина. А има реални хора до тях. Има малки забравени неща. Много по-красив е разговора на живо.Много повече неща можеш да си кажеш с някого на живо.Дали хората са забравили да търсят реалният контакт? Дали им е по-добре да се крият зад монитора?А колко хора там навън не могат да оценят качествата и да видят истинския човек, зад тези никове и регистрации.Може и да се бъркам , но според мен на хората им липсва природата и човешкото. Играчките от ламарина им идват в повечко.

Изпратих я …

Изпратих я започвайки деня на работното място. С веселие, танци и клипче във фейсбук. Приповдигнато настроение. Клиентка ме изпрати в последните си минути от работното време в истерични крясъци, някак ми се стори странно .. искаше ми се да е на някой, на когото можех да помогна.
След смяната се отправихме към морето. Мислех си за това място от сутринта. Макар, че трябваше да взема автобус, за да се прибера по-рано в Нарния. Все едно беше лято. Имаше отворено заведение с маси на пясъка.Беше толкова хубаво.Приказно.И слънцето все още печеше.Столично и шкембе чорба(rock).Невероятно чувство.Последният залез за тази година … на морето.
В притеснения дали ще хвана автобуса .. все пак се прибрах навреме. На Нова Година със семейството. Изтеглих от късметите : любов , работа и учене. Може би годината ще е спокойна.
След 1:00 се отправихме към Бакарди.Много хубава музика и танци до 6 и 30 сутринта. И заспах щастливо ….

I have nothing …

Държеше ме за ръка и вървяхме по улицата. Тя се смееше като дете и беше усмихната до уши. Видимо се радваше на нощта… на мен. Беше толкова ентусиазирана. Говореше ми бързо и превъзбудено.Много от думите й не чувах. В главата ми се въртяха други мисли, които се блъскаха една в друга.Бях доста далеч в мислите си. Не знам дали тя виждаше това. Дали го усещаше. Дали го знаеше.Не ми пречеше. Радвах се, че тя е щастлива, но аз не бях.Не беше до сърцето ми.Не го караше да препуска лудо. Сякаш бяхме разделени през прозорец. Виждах я, но не усещах нищо. Минахме покрай музикант,  който свиреше на улицата.Милата, разплака се от умиление.Стана ми жално за нея. Тя беше изпълнена с топли чувства, че чак преливаше, а моето сърце беше каменно.Чудя се какъв ли зид съм изградил та е непробиваем.

И сега стоя на перваза.В една ръка имам поредната угарка от цигара, в другата силно питие, което не отнася болката далеч. Сега мислите са за НЕЯ. Аз я нараних. Сега е далеч. Сега не се усмихва. Сега не ми се радва. Сега не иска да ме види … Сега само аз копнея за нея.

Приказка за лошата дума

Закачило се едно мече в гъсти храсти-трънки. Минал един дървар. Извадил мечето от трънака.

Видяла го мечката. Рекла му:
- Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли да станем другари?
- Че знам ли?
- Защо бе, човече?
- Ех, как да ти кажа Мецо… ”На мечка вяра да нямаш” казва народа Ама всички мечки не са такива, я!

Мечката отговорила:
- То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора.

Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла:
- Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
- Не се ядосвай, Мецано отговорил дърварят. – Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.

Домъчняло на мечката. Рекла му:
- Вземи брадвата и ме удари по главата.

Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.
- По-силно, по-силно! – рекла мечката.

Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не рекла.
Дърварят си отишъл.

Минали години. Веднъж дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
- Какво стана, Мецо, с раната?
- Коя рана? – попитала мечката.
- Дето те ударих по главата.
- Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Но думата, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя.

Питаш ме защо със сълзи се смея …

Всеки ден съм силна. Всеки ден се усмихвам напук.Всеки път гоня мисълта,  която се блъска в мен. Всеки път затварям очи , за да прогоня картини от миналото. Питаш ме защо се смея бурно и сълзи потичат. Защото не им давам да потекат по друга причина. Нямам право да съм нещастна.Имам всичко! Не лъжа. Аз просто се уча, да съм щастлива, с това което имам.  Защото имам много. Имам много от теб, имам много от други. И го знам. И съм благодарна. Може би не си личи. Може би не го правя по начин, който трябва и е общоприет. Но аз имам очи, за това и го виждам.Оценявам го.Наистина.
Но, по дяволите, защо ме гони тази черна сянка ?!

Едно такова вироглаво на баир. Козирог

-Черно.
-Не,бяло е!
-Виж го пак.
-Гледам го .. бяло е!
-Пада ти светлина в очите, черно е.
-По дяволите, бяло е , никаква светлина не ми пада!
-Не го виждаш добре.
-Виждам го идеално!!!
-Няма да спорим.
-huh …
Затваря вратата пред носа ти , така както би затворил и прочетена книга.Ще те накаже с мълчание.Ледът е студен.Има някакви признаци.Това тук е лишено и от това.Пълно безразличие. Няма да го стреснат нито виковете, нито тръшкането на врати, нито сълзите или молбите.Може да стане и по-зле. Имаш право да сгрешиш … но при друг човек.Лоялност… хубаво е да знаеш тази дума.Пък и е прав. Ако не си човек на място, малодушен, несериозен, без цели .. за къде си тръгнал?Стой си у вас или поне по-далеч от него.

Малка гаричка “НеВяра”

… докато чаках .. някой преплиташе ръката си с нечия, но това не беше моята. Някой прегръщаше силно и развълнувано, но не бях аз в прегръдките. Някой целуваше страстно и с желание, но моите устни бяха студени.Две очи се радваха на алено червена роза, а моите завиждаха.Други се криеха в тъмното чакайки, също като мен и любопитно разглеждаха нощта, но не чакаха мен.Усмихвах се, а хората идваха и си заминаваха .. като влакове през малка гара.Но на мен си ми харесваше да съм малката гаричка, която любопитно разглеждаше светът, който минава покрай нея.Те бързаха, а аз си стоях .. може би с векове.

НеВяра

Беше краят на уличката.Трябваше да пресека.Светофара светеше зелено. И аз се спрях и се зачудих.И като премина на къде отивам? Исках ли да премина? Светофара светна червено. Обърнах се надясно и видях знак “Забранено влизането”. Усетих се, че стоя и до знак-а СТОП. Нямаше да се върна назад.Но усещах, че пресека ли уличката ще направя решение. Решение, в което не бях сигурна.И се зачаках .. да пресека с някой, който е взел решението.

Той не си пада по теб!

НЕ!Не е изгубил листчето с телефона ти , не не го е изтрил по погрешка. НЕ, не е твърде зает и да няма време да набере телефона или да ти прати смс. Не, не е попаднал в черна дупка без обхват. И не … не е в твърде голяма депресия от предната си връзка , в емоционална дупка , страх от обвързване .. бла бла още лъжи има ли ? По дяволите … ако иска да те намери светът ще обърне, ще рови в указателя (нищо че има 23 жени с твоето име) , ще пита приятели, ще чака всеки ден, там където те е видял за първи път с надеждата да те види отново. Ще си спомни всяка дума къде ходиш за да провери. ДА! Ще тича след теб … всичко друго са оправдания на нежеланието. Ако не те вижда със седмици .. не е защото е зает, а защото просто не иска.Ако не ти се обажда със дни то е защото не иска и няма нужда ! Няма да помогне да го питате какво има към вас. Любовта не се пита любов ли си ? Тя просто си е там. Тя има желанието да се бори с всичко и всички. Има силата да премести планини и няма да брои кой е наред да се обажда. То просто ще се случва , няма да се съмнявате и ще го знаете.
Само че като я намерите … драснете един ред … да знам че любовта не е просто хубав мит !