Едно такова вироглаво на баир. Козирог

-Черно.
-Не,бяло е!
-Виж го пак.
-Гледам го .. бяло е!
-Пада ти светлина в очите, черно е.
-По дяволите, бяло е , никаква светлина не ми пада!
-Не го виждаш добре.
-Виждам го идеално!!!
-Няма да спорим.
-huh …
Затваря вратата пред носа ти , така както би затворил и прочетена книга.Ще те накаже с мълчание.Ледът е студен.Има някакви признаци.Това тук е лишено и от това.Пълно безразличие. Няма да го стреснат нито виковете, нито тръшкането на врати, нито сълзите или молбите.Може да стане и по-зле. Имаш право да сгрешиш … но при друг човек.Лоялност… хубаво е да знаеш тази дума.Пък и е прав. Ако не си човек на място, малодушен, несериозен, без цели .. за къде си тръгнал?Стой си у вас или поне по-далеч от него.

Малка гаричка “НеВяра”

… докато чаках .. някой преплиташе ръката си с нечия, но това не беше моята. Някой прегръщаше силно и развълнувано, но не бях аз в прегръдките. Някой целуваше страстно и с желание, но моите устни бяха студени.Две очи се радваха на алено червена роза, а моите завиждаха.Други се криеха в тъмното чакайки, също като мен и любопитно разглеждаха нощта, но не чакаха мен.Усмихвах се, а хората идваха и си заминаваха .. като влакове през малка гара.Но на мен си ми харесваше да съм малката гаричка, която любопитно разглеждаше светът, който минава покрай нея.Те бързаха, а аз си стоях .. може би с векове.

НеВяра

Беше краят на уличката.Трябваше да пресека.Светофара светеше зелено. И аз се спрях и се зачудих.И като премина на къде отивам? Исках ли да премина? Светофара светна червено. Обърнах се надясно и видях знак “Забранено влизането”. Усетих се, че стоя и до знак-а СТОП. Нямаше да се върна назад.Но усещах, че пресека ли уличката ще направя решение. Решение, в което не бях сигурна.И се зачаках .. да пресека с някой, който е взел решението.

Той не си пада по теб!

НЕ!Не е изгубил листчето с телефона ти , не не го е изтрил по погрешка. НЕ, не е твърде зает и да няма време да набере телефона или да ти прати смс. Не, не е попаднал в черна дупка без обхват. И не … не е в твърде голяма депресия от предната си връзка , в емоционална дупка , страх от обвързване .. бла бла още лъжи има ли ? По дяволите … ако иска да те намери светът ще обърне, ще рови в указателя (нищо че има 23 жени с твоето име) , ще пита приятели, ще чака всеки ден, там където те е видял за първи път с надеждата да те види отново. Ще си спомни всяка дума къде ходиш за да провери. ДА! Ще тича след теб … всичко друго са оправдания на нежеланието. Ако не те вижда със седмици .. не е защото е зает, а защото просто не иска.Ако не ти се обажда със дни то е защото не иска и няма нужда ! Няма да помогне да го питате какво има към вас. Любовта не се пита любов ли си ? Тя просто си е там. Тя има желанието да се бори с всичко и всички. Има силата да премести планини и няма да брои кой е наред да се обажда. То просто ще се случва , няма да се съмнявате и ще го знаете.
Само че като я намерите … драснете един ред … да знам че любовта не е просто хубав мит !

Между Огън и Лед

I belong to you … Усмивка. Топла вечер. Топла прегръдка.Червен до жарко залез. Вълни. Тихи малки вълни. Красота и спокойствие. Нежност и топлина ….
Don`t speak … Последен автобус.Дъжд. Студена нощ.Тя слезе и закрачи сама в тази тъмнина. Но само вятърът я посрещна. Само той я прегърна. Само той бе до нея. Обърна се да се върне към своя стар път. И отново само вятърът беше този, който я спираше. Капките протестираха. Улиците бяха празни, а нощта все по-студена Последеният автобус си бе заминал. А пътят си сега го избираше сама.

Само чувство …

I`m spellbound … омагьосана от емоцията, от топлината, от безгрижието на лятото.ДА! за него ще разкажа. Ако тръгнем по времевата пътека, ще открием красивият джулай. Топла нощ, море, червено утрино слънце, което се събужда, топла вода, усмивки и нетърпение. Да посрещнем изгрева. Да чуем мелодии от близкото корабче.Да бъдем заедно. Да съм уморена и щастлива. Да отида на работа свежа и готова за живот. Да отидем до Дружба .. да решим да се върнем с такси  и накрая да останем до сутринта. Там на плажа. С първа част забава и асоциации и втора част посрещане на утрото. Да усещаме свободата. Морският полъх, шумът на вълните и звездите, които ни блестят.За да се приберем отново уморени.
ДА уважим рожденници, да лудуваме в танци, да заспим на едно легло =). Да вкусим от нощните дискотеки. Да чуем любимите си ретро песни, с любимите си приятели и с танци до зори. Да отидем в Престол в 22:30 и кухнята да е затворила, но да открием панираните миди в Чевермето с прекрасната музика през деня. Цаца и бира  понякога в рибарска среща, друг път някъде  другаде. На street кафето да пием коктейли и слушаме шума на вълните. Да отида на море без дънки ! с Радо .. все още не мога да повярвам! и да имам пухкаво бяло шотланско коте ръчна изработка Да направя цели две фотосесии. Да изляза с компанията от миналото лято и да се видя с тях. Да направя годинка от както хванах букета и през цялтото време да не се дам на никой ‘;). Няма да забравя ходенето за риба, излизането по бащински по капанчетата, шопинга с майка, шопинга със Симона, Стеф, абсурдните вечерите по съквартирански, излизането в Добрич по съученически , големите компания и Бакардиииии . Може би една от най-големите емоции. Ходенето до Златни. Вечерта, в която валеше, в която ни оставиха на Панорама .. но със Стеф вярвахме, че това е нашата вечер! Изкарването й на плажа до 6, с почерпка кафе от съквартиранта Дон Корлеоне . Благодаря и на любезния Dj Kiril  за изтърпяването на моето мяучене и за приятните емоции, и дуети, и помощта, както и на персонала за обслужването. Разходката до Кранево и мечтаното тату;до Албена и бижуто Sunbaby. Почивката до Слънчев бряг. Ще се върна малко назад в първата ми слънчева солидна баня. Хотел Астория и нашата почивка със Симона като две принцеси. И нека се завърнем в последните дни . Близките срещи със спасителите. Невероятното корабче с рок музика, люлеещо, слънцето те гали и едно коти се умилква и глези…
До снощи … най-доброто ни изпълнение със Стеф на Spellbound. С което закрихме сезона на лятото … I`m spellbound

Monster

Този път няма да се върнеш, нали ?Бях прекалено груб. Писна ти от мен, нали? Не можеш повече да се бориш за това чудовище. Виждам болката в очите ти. Макар и да не искаш да се предадеш, си уморена. Уморена да прощаваш, да търсиш доброто в мен, да се бориш със студенината, която срещаш от мен.Тръгвай ! Спаси се! Не ти трябва такъв като мен. Не заслужаваш, да плачеш. Не заслужаваш такова наказание ! Срутвах света ти , подлагах те на изпитания, които и сам нямаше да мога да издържа, оставях те сама, виждах нуждата ти , но я игнорирах. Страх ме беше да съм зависим от теб, страх ме беше да ти покажа душата си, тя ми е единственото, което имам. Но сега, когато ти си тръгна, боли.Боли много. Много повече от това да си изгубя душата … защото в душата и сърцето ми беше Ти.

Нощта на абсурдите в “Лудницата от 5 етаж” ..

Джоли се прибра  вечерта.Ядосана.Гневна.Бясна.Изплака мъката си, каза “Пусни я нашата” и Тони Стораро запя “7 пъти изневяра не се прощава, и влизаш в дискотека всички се обръщат… “
-Гладен съм-изрева съквартиранта с кодовото име Дон Корлеоне. Хари Потър липсваше, а Фокс беше вече на работа.
-Аз не съм, но ще ядем спагети.-каза Джоли. Дон Корлеоне и Джоли отидоха до магазина.Джоли си бе наумила да направи спагети, въпреки че нямаше печка, котлон и т.н., а те трябваше да се варят в нещо си все пак … Взе бързовар и тенджерка ..като преди това не пропусна, да блъсне шкафовете, така че и вратата се разтресе. А Корлеоне реши да заложи на сигурното и да направи сандвичи , нещо което милион пъти се е правило в къщата и винаги е било вкусно. РЕзултат: Джоли от инат вкуса спагетите, които бяха със кашкавал и сирене, .. и имаха вкус на гума, но продължи да яде, защото беше нейно творение.Предложи от учтивост на съквартиранта си, той нави една порцийка на вилицата , вкуса я .. и каза ..
-Някой път ще ти направя от моите спагети.И се нахвърли на сандвичите.
-По гадни сандвичи не съм ял. – Джоли си помисли, че я базика.
-Ти сериозно ли ?
-Сухи, отвратителни не се ядат, а тази салата е пълна с чесън, не се кусва!!!
-Ставам вегетарянец!
-Недей, човек на последния изпит главен въпрос беше “Дали вегетарянка може да прави свирки, нали не яде месо ” Скръб ….
-Пусни опера !
- К`ва опера те гони?!?!
-Пусни Павароти ти казвам … тази вечер е мъка…
-Аааа преди ти да се върнеш .. беше цветя и рози …
-Ама беше гладен , нали ?
-Че сега не съм ли … !?
И действително вечерта беше пълен скръб… Джоли се нареди на лаптопа и затърси във вбокс ПАвароти , но за 10 мин се заредиха едва 7 секунди от 4 минутната песен …
-Ааааа ама аз имам тази песен на лаптопа си-каза Корлеоне … Джоли го погледна тъпо …
-Сега ли се сети ! Пускай .. поне да има нещо дето да ни опява…, за тая манджа …силно трябва да е… Музикална пауза “Авеееее МАрияяяяяя … ” … гледат тъпо в една точка, мигат на парцали …
-Басииии деняяя …
NExt track … “Bad boys , bad boys … watcha gonna do… “
Джоли завря глава в хладилника. И след секунда победоносно стовари една бутилка Ром на масата.
-Ще се пие !, нищо че имаше две капки на дъното :/
-Ей, това е жена … сипи .. ай наздраве ..
“Blade II soundtrack” -Брутално !!
— Следващия път очаквайте видео материал … Подвижната лудница от 5 етаж ..

Още една партида романтични филми ;)

*.He’s Just Not That Into You
1.Twilight
2.Wicker Park
3.Keith
4.City of Angel
5.The Wedding Planner
6.Salsa
7.Dirty Dancing 1, 2
8.Center Stage Turn it up
9.Whatever It Takes
10.Marley & Me
11.Jerry Maguire
12.13 Going On 30
13.Serendipity
14.Personal Effects
15.Sex and the City
16.The Curious Case of Benjamin Button
17.Bride Wars
18.Another Cinderella Story
19.Little Manhattan
20.A Lot Like Love
21.Beyond Borders
22.Step Up I & II
23.Match Point

Без да крия …

Не исках в блога си да казвам нещата толкова директно, но сега просто ще ги оставя да се леят:

Била съм на твое място и знам колко болеше. Тя бе по-добра от мен. Бе по-красива. Не ме болеше, че той  може да се върне при нея .. болеше ме от това което усещах. Усещах болката с всяка дума, с която разказваше. Болеше ме за всяка случка и снимка .. и  ревнувах от красивото им минало, сякаш слушах разказ за най-романтичният филм .. но с тъжен край. Не можех да му помогна да я има пак, можех да чакам някой ден да я заместя “…как да те обичам след истинската ти …?!” бе толкова трудно .. да не се сравнявам с нея, бе толкова трудно да дам нещо друго , което тя нямаше , бе толкова трудно .. Виждах в очите на другите, как ме сравняваха, някои ме одобряваха, но си спомняха за онези времена … разчитах го в техните лица. Разчитах го в песните от тяхното време. Ах… от снимки как боли… не можеш да знаеш. Красивите и усмихнати лица бяха едно .. но да четеш онези пиперливи думи толкова болеше … ти нямаш това .. ти не виждаш това..
Ти просто  ”искаш” да е твое … каишка купи ли си ? Не може да имаш любов насила. Трябва да имаш търпение да я получиш. Тя не е твое право. Тя е негово .. ще ти я даде, ако заслужиш. Колко наивна си … със заплахи ли ще спечелиш? Любов ли просиш .. не ти ли е обидно? Любовта се дава .. от желание, не на сила ! Любовта няма забрани, няма въпроси.Тя се знае!Тя се усеща! Тя не иска доказателства. Коя си ти, за да се държиш като господарка?! Какво си сътворила, за да го имаш ? Какво си дала? Завиждаш на щастието, че някой може да има нормални отношения, а ти не си успяла ?  .. знаеш ли, аз съм тази , която трябва да ти завижда. Аз съм тази в страни . А ти си там. Ти трябва да си силната, а аз слабата. Защо е обратното? На мен ми липсват всички приятели и емоции, които оставих. Нямаш си и на идея колко много. Сега са твои! Не бъди алчна ! Бъди на място.
Живота си някакси просто продължава… не зависимо дали си там или не …